В историята на фигурното пързаляне някои победи са по-паметни от други. Една от тях винаги ще бъде триумфът на Сара Мейер на Европейското първенство в Берн през 2011 година. Беше красиво и докосващо сърцата да я видим как печели титлата на родна земя. След победата Сара получи няколко заслужени признания, като Спортистка на годината в Швейцария. Сега Мейер е ангажирана с „Изкуство на леда“, но въпреки това намери време да даде интервю за сайта absoluteskating.com.
-Сара, изминаха две години от незабравимата ти победа на Европейското в Берн. Оттогава живееш живота на професионалните фигуристи с участия в много шоута. Харесва ли ти този живот?
-Доста е различно от животът ми преди. Бях свикнала всичко да е планирано с тренировки, хореография, едно и също всеки ден. Сега има повече разнообразие, често не зная къде ще бъде следващото ни шоу. Понякога 1 или 2 месеца нямам участия, а след това са едно след друго. Радвам се на възможността да съм част от „Изкуство на леда“. Това е главното ми турне и основните ми гали през годината. Сега трябва да реша още колко време да продължавам с него. Да спра със състезанията беше лесно за мен, защото в Берн имах перфектния завършек на кариерата си, но сега ми е по-трудно. Обичам това, което правя, но е време да потърся други възможности за себе си.
-Наслаждаваш ли се на галите?
-Разбира се. Когато съм на леда си мисля, че не мога да се откажа. Искам да се пързалям през целия си живот. Обичам всеки момент на леда. Но вече чувствам, че тялото ми не е толкова младо. За да съм във форма тренирам много, почти всеки ден.
-Споменавала си, че понякога получаваш покани за гали късно и трябва да решаваш бързо…
-Да, понякога разбирам 1-2 седмици предварително и трябва да се подготвя. Затова ми е трудно да започна работа или да уча, защото никога не знам къде ще съм след няколко дни. Опитвам се да не отказвам покани.
-И все пак понякога отказваш ли?
-Случва се, но рядко. Обикновено искам да покажа програмите си, за какво съм тренирала толкова време.
-Кой стил на пързаляне харесваш? Ти си красива, лирична фигуристка?
-Всяка година искам да опитвам нещо ново, за да бъда интересна за публиката. Трудно е, защото за лиричните изпълнения получавам най-много аплодисменти и така ми е по-лесно, защото това правя добре. В същото време искам да опитам нещо ново, така създадохме програма на музика на Кристина Агилера и Кабаре.
-След като спря със състезанията ти започна да учиш спортен мениджмънт.
-Изкарах един курс, но следващият се провежда само веднъж на две години и беше по време на „Изкуство на леда“, така че го пропуснах. Дано успея да се включа следващата година.
-Би ли искала да учиш още в бъдеще?
-В момента не съм сигурна в коя посока да поема. През април имах среща с журналистиката чрез едно швейцарско списания, за което ще пиша два месеца, може да продължа, може и да остана в състава на „Изкуство на леда“, може би ще работя за някоя мениджърска компания. Може да се занимавам с друг спорт.
-Мислила ли си да се пробваш като треньор?
-Вземала съм уроци, но не искам да правя това постоянно. Може да давам временни уроци или да съм част от тим. Ако стана самостоятелно треньор ще трябва отново да съм постоянно на ледената пързалка, а не искам да стоя на студено през целия си живот.
-Швейцария има сериозни проблеми във фигурното пързаляне, след като ти и Стефан Ламбиел се отказахте. Какво трябва да се случи, за да има страната шампиони отново?
-Беше съвпадение, че ние двамата със Стефан се състезавахме по едно и също време. Нужно е време да се намери нов шампион, може би ще ни трябват много години. Имаме едно момиче Тима Щурцингер и се надявам, че тя ще има добро бъдеще. На 16 години тя скача много добре и сега трябва да работи върху изпълнението си. Това е по-добрият вариант, защото ако нямаш скоковете на тази възраст, почти сигурно няма да ги научиш и в бъдеще.
-Получават ли състезателите по фигурно пързаляне държавна помощ в Швейцария?
-Винаги е било сложно. Шоутата, особено „Изкуство на леда“ са много популярни и имат много спонсори. Трудно е обаче да се намерят спонсори за състезателите.
-Нека поговорим за програмите ти, кои са любимите ти изпълнения?
-Любимата ми шоу програма е Not Myself Tonight на Кристина Агилера, а от състезателните „Гордост и предразсъдъци“ от сезон 2006/07, беше на саундтрака на филма. В Токио на Световното завърших шеста, тогава бях в най-добрата си форма.
-Кой е любимият ти костюм? Имала си толкова прекрасни рокли, че едва ли е лесно да избереш?
-За мен много специален беше гащеризонът, който носих на Олимпиадата през 2006 година. Тогава за първи път ни позволиха да не сме с поли. Още го пазя, защото е специален костюм за мен. Тогава обичах и костюма си за кратката програма, която беше самба – рокля в розово и жълто.
-На кои състезатели си си се възхищавала?
-Винаги съм била фен на Мишел Куан и Алексей Ягудин. Понякога гледам отново програмите на Мишел в ЮТуб и ми става мъчно, че тя се отказа, защото обичам да я гледам. Харесвам я и в галите, тя винаги ще ми бъде любимка.
-Следиш ли състезанията в момента, имаш ли фаворити?
-Кийра Корпи. Близка съм със състезателите от Финландия. Италианките Каролина Костнер и Валентина Маркей, Ю-На Ким се завърна и е страхотна. Руските са уау, не бих могла да се състезавам с тях. В галите се възхищавам на Шизука Акарава, при нея всичко се получава с лекота, но и на огромна скорост. При мъжете Дайсуке Такахаши, а в шоутата никой не може да се мери със Стефан.
-Гледаш ли танцови и спортни девойки?
-Да, при танците гледам всички, мисля че любимци са ми Теса Въртю и Скот Моър. От спортните Татяна Волосожар/Максим Транков и Альона Савченко/Робин Шолкови. В Сочи ще има голяма битка.
