В Красивата страна на спорта до днес имах над 100 публикации с името Цветелина Стоянова в тях – за медали, усмивки и сълзи. Никога не съм очаквала, че ще пиша за опита на любимото ми 21-годишно момиче да отнеме живота си. В последните часове ми е трудно да разсъждавам разумно. Боря се с напиращите сълзи и хаотичните мисли. Но винаги се връщам до онова тъпо клише за цената на славата и за това как една прекрасна гимнастичка едва не плати с живота си за 70 и няколкото медала на ансамбъла.
Причините Цвети да скочи от балкона (в което ли някой вече се съмнява) няма да станат ясни. За спортистите на нейното ниво обаче психическото напрежение е огромно и не всеки може да се справи с него. Затова обвинявам тези, които е трябвало да видят признаците и да й помогнат да ги пребори – Ина Ананиева, Илиана Раева и най-вече д-р Татяна Янчева, която от години е неотлъчно до отбора. Щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично как даваме гимнастиката за пример заради работата на психолог с момичетата, а именно една от тях сега лежи в реанимацията на „Пирогов“ заради липсата на навременна помощ.
Вярвам, че Цвети ще се оправи. В момента моето сърце е едно от стотици хилядите, които бият с мисълта за нея и, ако на тази вселена има нещо свише, тя ще усети подкрепата и обичта. Цвети няма бъде същата, но има шанса да излезе по-силна от трагедията.
